Научи си урока
В безкрая потъвам незнайно защо,
намирам живота си кратък
за сладък, красив и богат
и въпреки всичко задавам въпроса
на времето пак -
Защо съм тук и защо ли живях?
Незнайно защо не узнах.
Пепел покрива ковчегът
и никой не знае кога
отново ще бъда на белия свят.
Ще срещна същите стари души,
с които някога ходих бос по тези земи
и отново ще чуя- научи си урока!
Кой ли е той?
Какъв е за мен?
Всеки път ли ще питам мракът студен,
а кога ще запомня
в предишния как съм живял и научих ли аз
урока си стар?
Всеки път ли ще питам защо и кога?!
Няма ли най-накрая завинаги аз да умра
или вечен ще бъда
милиони години напред,
пита се всеки може би...
и защо ми е нужно това,
на кому ли нужен съм аз
и в същото време безценен съм бил -
малка прашинка в Космоса цял.
Кой съм и защо ли съм тук,
все още съм цял,
значи на някого служа,
за да порасне и той,
малки прашинки от Космоса стар.
© Анжела Ангелова All rights reserved.
