Преди първа пролет те познах,
един прекрасен ден от март.
Един ден като всички други,
но ден, в който аз разцъфтях.
Този ден, в който не очаквах,
без да търся, открих любовта.
И така в този ден ти дойде,
сваляйки ми всичките стени.
И мрака превърна в светлина,
и в очите ти своите открих.
И това с една целувка светът,
да спре, го научих от теб…
И това, само с един поглед,
да ме опияниш, го научих от теб…
И това да те обичам толкова,
и името ти да се изпише по мен.
И това да ти се отдам цялата,
и да се настаня в устните ти…
И да останем там затворени,
и вратите нам да се отворят.
И това, че те обичам случи се,
от пръв поглед, точно в този ден.
И това времето да спре хода си,
в обятията ни, научих го от теб.
И не знаех, че ръцете ни заедно,
ще догонят всяка една звезда.
И не знаех, че точно в този ден,
ще се влюбя, но го научих от теб…
И това, че само с един поглед,
в твоя моя ще остане в плен.
И това да ми се отдадеш целия,
и да останеш, го научих от теб…
И това да обиколя всяко кътче,
от твоята душа ще е щастие.
И това да виждам невидимото,
със сърцето, научих го от теб…
И това, че ще виждам любовта,
в твоите очи, научих го от теб.
И че в небесата ще ме извишиш,
завладяна от полета на любовта.
И това, че с птиците ще излетя,
и гнездото си в теб ще свия…
И че в плена на любовта, свободни,
ще бъдем ние, научих го с теб!
Преди първа пролет те познах,
един прекрасен ден от март.
Един ден като всички други,
превърна се в любов за двама ни.
© Лили Вълчева Всички права запазени