Jun 3, 2024, 11:07 PM

Научих го от теб…

  Poetry » Love
705 1 0

 

Преди първа пролет те познах,

един прекрасен ден от март.

Един ден като всички други,

но ден, в който аз разцъфтях.

 

Този ден, в който не очаквах,

без да търся, открих любовта.

И така в този ден ти дойде,

сваляйки ми всичките стени.

 

И мрака превърна в светлина,

и в очите ти своите открих.

И това с една целувка светът,

да спре, го научих от теб…

 

И това, само с един поглед,

да ме опияниш, го научих от теб…

И това да те обичам толкова,

и името ти да се изпише по мен.

 

И това да ти се отдам цялата,

и да се настаня в устните ти…

И да останем там затворени,

и вратите нам да се отворят.

 

И това, че те обичам случи се,

от пръв поглед, точно в този ден.

И това времето да спре хода си,

в обятията ни, научих го от теб.

 

И не знаех, че ръцете ни заедно,

ще догонят всяка една звезда.

И не знаех, че точно в този ден,

ще се влюбя, но го научих от теб…

 

И това, че само с един поглед,

в твоя моя ще остане в плен.

И това да ми се отдадеш целия,

и да останеш, го научих от теб…

 

И това да обиколя всяко кътче,

от твоята душа ще е щастие.

И това да виждам невидимото,

със сърцето, научих го от теб…

 

И това, че ще виждам любовта,

в твоите очи, научих го от теб.

И че в небесата ще ме извишиш,

завладяна от полета на любовта.

 

И това, че с птиците ще излетя,

и гнездото си в теб ще свия…

И  че в плена на любовта, свободни,

ще бъдем ние, научих го с теб!

 

Преди първа пролет те познах,

един прекрасен ден от март.

Един ден като всички други,

превърна се в любов за двама ни.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...