9.04.2012 г., 12:28

Научих се

795 0 0

Научи ме животът да обичам, научи ме да мразя,
научи ме на болка, на щастие, на радост.
Научи ме да прощавам, научи ме да отстоявам,
научи ме враговете си да побеждавам и приятелите си да обожавам,
научи ме в тъмнината светлина да търся, в болката - любов и спокойствие.

 

Животът учи всеки ден, помъдряваш, дори да не усещаш 

и  кръгът продължава да се върти в посока неизвестна...
не знаеш по кой път да поемеш, колебаеш се,
макар да няма смисъл, гадаеш ти
къде ще те отведе утрешният ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...