Научих се
Научих се да крия в тъмното
сълзи, неволи, тегоби.
Подреждам ги във скрин изискано,
поставям етикети и графи.
Във дясно са хапливи забележки
и укорите със присмешка пак са там.
В средата са обиди, мои грешки
и всичките разочарования, и срам.
Най-вляво слагам раните,
докоснали сърцето ми без жал.
Разбитите любови и предатели,
и мъка по изгубен стар другар.
Научих се да слагам ред във нищото,
а после мисли и догарящ фас.
Но моето сърце не се научи
да не поглежда хората в анфас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Всички права запазени
