Навечерието на бурята
Навечерието на бурята
Лятна звездоока вечер
носи нега и копнеж...
А задъхан и далечен
еква мълниен гърмеж...
Някъде от необята
буря дебне може би,
вихрен вятър из полята
клати сънните треви...
Всеки миг ще духне с ярост
вятърът и изведнъж –
във настъпилия хаос
ще вали пороен дъжд...
Птиците се разпиляха
по любимите гнезда...
... Само аз не търся стряха –
в бурятя съм си в дома!...
... и вървя и си свирукам
в идващата буря сам –
радвам се, че днес съм тука
от стихии обладан...
01.11.2021.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
