Навик
Отново в мрачни мисли се олях,
тъй както самичка си седях.
И мислех си за теб, за нас,
за прекараните с тебе всеки миг и час.
И спомних си аз хубавите дни,
когато бяхме лудо влюбени,
когато гледаше ме във захлас,
когато гледах те така и аз.
И още те обичам,
не отричам.
За тебе всичко пак бих дала,
и обичта ми пак за теб е цяла.
Но песента ни вече е изпята, знай,
историята наближава своя край.
По навик заедно сме от известно време,
един за друг сме станали отдавна бреме.
И "Сбогом!" ще си кажем несъмнено,
макар сърцето да остане наранено.
Но вкъщи веч не съм сама
и друг път пак ще мисля за това...
тъй както самичка си седях.
И мислех си за теб, за нас,
за прекараните с тебе всеки миг и час.
И спомних си аз хубавите дни,
когато бяхме лудо влюбени,
когато гледаше ме във захлас,
когато гледах те така и аз.
И още те обичам,
не отричам.
За тебе всичко пак бих дала,
и обичта ми пак за теб е цяла.
Но песента ни вече е изпята, знай,
историята наближава своя край.
По навик заедно сме от известно време,
един за друг сме станали отдавна бреме.
И "Сбогом!" ще си кажем несъмнено,
макар сърцето да остане наранено.
Но вкъщи веч не съм сама
и друг път пак ще мисля за това...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Колева Всички права запазени
