Навик

Jan 31, 2007, 1:38 AM

Poetry

872 0 8

Отново в мрачни мисли се олях,
тъй както самичка си седях.
И мислех си за теб, за нас,
за прекараните с тебе всеки миг и час.
И спомних си аз хубавите дни,
когато бяхме лудо влюбени,
когато гледаше ме във захлас,
когато гледах те така и аз.
И още те обичам,
не отричам.
За тебе всичко пак бих дала,
и обичта ми пак за теб е цяла. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Навик

Want to read more?

Random works