Весан (Ангел Веселинов)
530 763
19.03.2009 г., 3:20 ч.

Наводнение 

  Поезия » Друга
1046 0 8

Като старото речно корито
бяха сухи очите ù сини.
Сякаш двеста години в очите ù

се таяха. На двайсет години
беше тя. В бара с тъмния плот
ние – двама мъже, полудяли
от абсурда, наречен живот,
алчно искахме нейното тяло.
Вътре в нас, като мътен поток,
наслояваха думите тиня,
докато от калта им дълбока
ни спасиха очите ù сини.
Тя дойде и спаси ни от нас
в свойта стая, и бяха очите ù

странно сухи в среднощния час,
като старото речно корито.
А в студената стая пиано
и цигулка в калъф без капак,
и купчина листа разпиляни
ни разказаха спомена, как
синеоко момиче, копняло
да превърне живота си в ноти,
бе превърнало своето тяло
в инструмента, на който живота
с алчни мъжки ръце свири грубо.
И тогава, внезапно спасени
осъзнахме как мракът се губи,
как в душите се раждат вселени
от поезия, ние самите
вече бяхме мъже без вина,
и видяхме, нахлу във очите ù

- странно мокри – река светлина.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??