19.06.2008 г., 11:13

Навременно

658 0 9
В този свят започва всичко отначало,
вечни се завръщат жестове, пароли,
гълъби тъмно-сребристи по паважа
пристъпват наперено, идват от Рая.
С минало просто ли съществуват,
мислите ни пъстро завъртулват!?
Носят код отсят и разбираем,
носят на криле си любовта ни.
Как е сбъдвана незнайно в бъдното!
Как е търсена безвременно, в отминалост!
Бурно шествие и време ветроносно
от гълъби тюркоазени донесена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...