Навярно
Навярно ти не си роден
от изгрева, повтарящ се с години.
В нечут от птиците далечен зов
потърсих твоето незнайно име.
Навярно ти си полъх от нощта,
преминала на пръсти през съня ми
и в сянката на падаща звезда
ще те откривам, докато изгаряш.
Навярно ти не си роден,
навярно аз си те измислих.
Ръцете ти ми бяха грях,
очите ти ми бяха птици.
И с полъха на нежен бриз
във тебе тихо се предавам.
Не си роден, но в този миг
кълна се, че те притежавам...
от изгрева, повтарящ се с години.
В нечут от птиците далечен зов
потърсих твоето незнайно име.
Навярно ти си полъх от нощта,
преминала на пръсти през съня ми
и в сянката на падаща звезда
ще те откривам, докато изгаряш.
Навярно ти не си роден,
навярно аз си те измислих.
Ръцете ти ми бяха грях,
очите ти ми бяха птици.
И с полъха на нежен бриз
във тебе тихо се предавам.
Не си роден, но в този миг
кълна се, че те притежавам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
