15 сент. 2008 г., 00:10

Навярно 

  Поэзия » Любовная
760 0 8
Навярно ти не си роден
от изгрева, повтарящ се с години.
В нечут от птиците далечен зов
потърсих твоето незнайно име.

Навярно ти си полъх от нощта,
преминала на пръсти през съня ми
и в сянката на падаща звезда
ще те откривам, докато изгаряш.

Навярно ти не си роден,
навярно аз си те измислих.
Ръцете ти ми бяха грях,
очите ти ми бяха птици.

И с полъха на нежен бриз
във тебе тихо се предавам.
Не си роден, но в този миг
кълна се, че те притежавам...

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??