Sep 15, 2008, 12:10 AM
Навярно
Навярно ти не си роден
от изгрева, повтарящ се с години.
В нечут от птиците далечен зов
потърсих твоето незнайно име.
Навярно ти си полъх от нощта,
преминала на пръсти през съня ми
и в сянката на падаща звезда
ще те откривам, докато изгаряш.
Навярно ти не си роден,
навярно аз си те измислих.
Ръцете ти ми бяха грях,
очите ти ми бяха птици.
И с полъха на нежен бриз
във тебе тихо се предавам.
Не си роден, но в този миг
кълна се, че те притежавам...
от изгрева, повтарящ се с години.
В нечут от птиците далечен зов
потърсих твоето незнайно име.
Навярно ти си полъх от нощта,
преминала на пръсти през съня ми
и в сянката на падаща звезда
ще те откривам, докато изгаряш.
Навярно ти не си роден,
навярно аз си те измислих.
Ръцете ти ми бяха грях,
очите ти ми бяха птици.
И с полъха на нежен бриз
във тебе тихо се предавам.
Не си роден, но в този миг
кълна се, че те притежавам...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
когато желаеш нещо истински....
-
И аз харесах, поздрав за теб- http://vbox7.com/play:00c52a77
-
Много добре! Поздрави!
-
Чудесен стих!Поаздрав!
-
Навярно ти не си роден,
навярно аз си те измислих.
...
Не си роден, но в този миг
кълна се, че те притежавам...
* * *
От илюзиите понякога се раждат реалности...
Дано!
Поздрав за чудесното стихотворение! -
притежаваш го...обичаш самата любов...
хубаво е... -
Да бъде... наяве!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав!