30.04.2014 г., 20:55

Навярно

628 0 3

Разбира се, понякога ми липсваш...

Във всеки миг и всяка глътка въздух.

В обърканите спомени и мисли,

предъвквани с коравата недъгавост

на този свят. Напълно безразличен

към твоето и моето спасение.

Опитвам се да кажа: "Не обичам!"

и "Право е във всичко провидението..."

 

Разбира се, че всичко ще отмине.

Надеждите и болката, животът...

Навярно някой ден, но с друго име,

ще ме познаеш. Или пък напротив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Дерали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря и на двама ви
  • До изчерпване на алтернативата! Така може да пише само майстор на перото. Имаш висок дан. Засяла си браздатата на поезията с парадокс.
    И той ще ти носи поетичен дивидент. Получаваме предначертаното, познати или пропуснати!

    Поздравление, най-искрено, за толкова въздействащия стих!: Мисана
  • Интересно пишеш, Нели!
    Поздравления за стойностната поезия!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...