Разбира се, понякога ми липсваш...
Във всеки миг и всяка глътка въздух.
В обърканите спомени и мисли,
предъвквани с коравата недъгавост
на този свят. Напълно безразличен
към твоето и моето спасение.
Опитвам се да кажа: "Не обичам!"
и "Право е във всичко провидението..."
Разбира се, че всичко ще отмине.
Надеждите и болката, животът...
Навярно някой ден, но с друго име,
ще ме познаеш. Или пък напротив.