Apr 30, 2014, 8:55 PM

Навярно

  Poetry » Love
631 0 3

Разбира се, понякога ми липсваш...

Във всеки миг и всяка глътка въздух.

В обърканите спомени и мисли,

предъвквани с коравата недъгавост

на този свят. Напълно безразличен

към твоето и моето спасение.

Опитвам се да кажа: "Не обичам!"

и "Право е във всичко провидението..."

 

Разбира се, че всичко ще отмине.

Надеждите и болката, животът...

Навярно някой ден, но с друго име,

ще ме познаеш. Или пък напротив.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Дерали All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря и на двама ви
  • До изчерпване на алтернативата! Така може да пише само майстор на перото. Имаш висок дан. Засяла си браздатата на поезията с парадокс.
    И той ще ти носи поетичен дивидент. Получаваме предначертаното, познати или пропуснати!

    Поздравление, най-искрено, за толкова въздействащия стих!: Мисана
  • Интересно пишеш, Нели!
    Поздравления за стойностната поезия!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...