Благодаря на Патриция за вдъхновението!

Зад седем добри небеса се прикрива небето,
което, навярно, ме караше да съм поет,
и колчем се сещах за него, аз пишех напето,
защото единствено то ме влечеше напред.

Зад седем добри небеса бе дошла любовта ми,
с която, навярно, класически строфи редих.
И беше обсипан със множество белези, с рани,
от пулса ми раждащ се, всеки безименен стих.

Зад седем добри небеса появиха се рими,
които, навярно, изливаше мойта душа.
И колкото - толкова! Ставаше твоето име
единствена нужда за мене да се утеша.

Но въпреки цялото седемнебесно броене,
вселената има си своя божествен си план.
Свещичката-обич гори, докато не приеме,
че краят дошъл е на нейния устремен плам!