Благодаря на Патриция за вдъхновението!
Зад седем добри небеса се прикрива небето,
което, навярно, ме караше да съм поет,
и колчем се сещах за него, аз пишех напето,
защото единствено то ме влечеше напред.
Зад седем добри небеса бе дошла любовта ми,
с която, навярно, класически строфи редих.
И беше обсипан със множество белези, с рани,
от пулса ми раждащ се, всеки безименен стих.
Зад седем добри небеса появиха се рими,
които, навярно, изливаше мойта душа.
И колкото - толкова! Ставаше твоето име ...