7.10.2009 г., 17:06

Навярно...

1.1K 0 3

Навярно ТОВА е животът.

Навярно нещата се случват така.

Навярно и на теб ти се случва да попаднеш в оковите на ТОВА.

Нима ТОВА е нормално –

да чувстваш слабост сега,

когато за силен се имаш,

изпитал всичко ОНОВА.

И защо то отново се случва?!

И защо позволяваш ТОВА?!

Нали ти сам си разказвал-

„съзнанието творяло действителността”.

Така, че престани да мислиш!

Така, че забрави за ТОВА,

Което реално се случва

и, навярно, не е на шега.

Може би кратка нужда е ТОВА,

за да си спомниш ОНОВА,

което някога живяло е,

но то завинаги ще си остане ОНОВА.

И понеже явно в живота случва се така.

Замисляш се и пак си казваш –

ТОВА не е така, както беше ОНОВА,

но общото е във ТОВА,

че случва се, защото чувстваш,

така че забрави че имаш само ти вина.

И не забравяй!!!

Участниците във ТОВА са двама

и всеки има своя рана,

не превръщай ТОВА във драма

и не дълбай във тази яма.

Отвори душата си за всичко,

 за което тя жадува,

а, когато се засити,

 тя сама ще се сбогува -

Със ТОВА , което ще е вече ОНОВА,

Защото явно в живота случва се така.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мег Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...