Навярно и утре е мъничко чудо
Компютъра спрях още някъде в осем.
Часовникът ча́ти с мечтите нечестно.
Вечеряхме царски, каквото дал Господ.
Един път е Коледа, не много често.
Обаче е празник,... какво да празнувам,
със сигурност в този миг някой умира,
със сигурност някъде някой целува,
защото е празник... това ни събира
или ни разделя на всякакви хора…
... усмихнати – с лампи, гирлянди, на градус,
умиращи с блага надежда – не спорят
ни с техния Господ, ни с хорската радост...
... Луната празнува. Затуй и не свети.
Нощта е специална. Не ям портокали.
На осем милиарда туптящи планети
е рай или ад по човешки реален.
Веднъж идва Коледа. Винаги студ е.
Дори и колите навънка са спрели.
Навярно и утре е мъничко чудо,
в калта щом крилата останат ни бели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
... и аз ви благодаря!
