Навън е студено
Навън е студено
Навън е студено.
Септемврийският вятър
препуска с вихрушките.
И дъждец ромоли тихо,
сякаш напевно.
Навън е студено.
А безхлебната майка
пак тръгва с децата си
да дирят дом.
Но безуспешно.
Навън е студено.
Не, не стискай душата си.
Протегни ръка
и им дай залък хляб.
Те ще са благодарни.
Навън е студено.
По тънките жици
събират се групи,
цели ята премръзнали птици.
Да намерят закрила в топлия юг
отпътуват сега.
Навън е студено.
А младият мъж,
вкочанен и премръзнал,
отново подава ръка за стотинки,
защото не вижда,
не чува,
не ходи.
Слепец, инвалид е дошъл на света.
Навън е студено.
Приеми го в дома си.
Не ще ти попречи
човекът безмълвен
на твоята маса.
Ако можеше, той би ти казал
„Благодаря ти”.
Навън е студено.
Някой чака на пътя,
осъден на мъка.
Отварям вратата
и виквам „Ела!”
А ти? Как ще постъпиш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
Много, много ви благодаря!!!
