11.10.2011 г., 15:46 ч.

Навън е студено 

  Поезия » Философска
829 0 3

Навън е студено

 

 

Навън е студено.

Септемврийският вятър

препуска с  вихрушките.

И дъждец ромоли тихо,

 сякаш напевно.

 

Навън е студено.

 А безхлебната майка

 пак тръгва с децата си

да  дирят дом.

Но безуспешно.

 

Навън е студено.

 Не, не стискай душата си.

Протегни ръка

 и им дай залък хляб.

Те ще са благодарни.

 

Навън е студено.

По тънките жици

събират се групи,

цели ята премръзнали птици.

Да намерят закрила в топлия юг

 отпътуват сега.

 

Навън е студено.

А младият мъж,

 вкочанен и премръзнал,

отново подава ръка за стотинки,

защото не вижда,

не чува,

не ходи.

Слепец, инвалид е дошъл на света.

 

Навън е студено.

Приеми го в дома си.

Не ще ти попречи

човекът безмълвен

 на твоята маса.

Ако можеше, той би ти казал

„Благодаря ти”.

 

Навън е студено.

Някой чака на пътя,

 осъден на мъка.

Отварям вратата

 и виквам „Ела!”

 

А ти? Как ще постъпиш?

 

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за милите думи Много, много ви благодаря!!!
  • Честит Рожден Ден, Яна! И аз със теб ще отворя и ще кажа,,Ела'' Жива и здрава бъди и носи винаги в сърцето си доброто!!!
  • ... публикувано на една специална дата - рожденият ми ден
Предложения
: ??:??