Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13911
8.04.2006 г., 15:59 ч.

Навъсено утро 

  Поезия
698 0 5

Небето е като хартия,
поставено за фон върху къщите.
Облечено в сивата мантия,
тежко лежи върху плещите.
Тревата  в нозете е сочна и мека
да можех по нея бих тичала боса,
а тя под стъпките ми да се сляга
мокра и влажна зелена постеля.
Безлично простора сивее
в нозете ми стръкчета живинка,
а по клоните все още белее
на пролетта радостта.
Сиво е, бяло, зелено.
Трицветното утро сякаш заспа,
в безветрени клони денят се прозява
сънено разпръсква мъгла и тъга.
Събуждай се утро, пропукай се!
Разпръсни тази сивота!
Слънце пробий небесата,
нали все пак е пролет сега!

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не мога да спра да ти пиша. Ти "чуваш" това. Колко хубаво е това.
  • Благодаря ви!
    Не се научих да пиша като хората,винаги пиша директно в Публикувай,на момента,не се научих,че трябва да си го препрочитам,редактирам и т.н
    Те моите не са стихове,а откровения.Но някога ще напиша истинските си стихове,ако ме има разбира се.
  • Хубаво е,Жени!Само думата джвака....
    Ставаш все-по добра.Браво!
  • чудесно е,Джейни-удоволствие е да те чета...
  • Има нещо оригинално в стихчето ти! Ако можеш да го съкратиш малко ще стане по-внушително според мен. Поздрав!
    И от едно навъсено утро става чудесен стих
Предложения
: ??:??