4.02.2017 г., 20:54

Навътре

640 0 0

Да чуваш, да виждаш, да вдишваш нощта.

И чувам, и виждам, и вдишвам снега.

Да докосваш, да бленуваш да осъществяваш мечта.

И докосвам, и бленувам, и осъществявам любовта.

Да станеш, да се обърнеш, да затвориш врата.

И станах, и се обърнах, и затворих мисълта.

Да искаш, да викаш, да счупваш смъртта.

И исках, и виках, и счупих нежността.

Да можеш, да властваш, да контролираш света.

И можех, и властвах, и контролирах празнота.

Да бягаш, да падаш, да молиш в борба.

И бягах, и падах, и молих в дъжда.

Да лежиш, да пълзиш, да не можеш да вдигнеш глава.

И лежах, и пълзях, и не можех да вдигна ръка.

Да плуваш, да потъваш, да губиш светлина.

И плувах, и потъвах, и губех душа.

Да чуваш, да виждаш, да вдишваш нощта.

Не чувам, не виждам, не вдишвам деня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МарияБ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...