О, можех да те чакам цели нощи,
в прозореца ти сянката да зърна!
Да зная, че не си заспала още,
да си представям как ще те прегърна
във утрото – със чантата през рамо,
усмихната, невероятно жива,
разказваща поредната си „драма” –
забавна, покоряващо красива!...
И към школòто с теб вървиме двама,
забравили уроци и задачи...
О, не!... Дано е зрителна измама!...
Баща ти, ето го, насреща крачи!... ...