Назад като погледна
О, можех да те чакам цели нощи,
в прозореца ти сянката да зърна!
Да зная, че не си заспала още,
да си представям как ще те прегърна
във утрото – със чантата през рамо,
усмихната, невероятно жива,
разказваща поредната си „драма” –
забавна, покоряващо красива!...
И към школòто с теб вървиме двама,
забравили уроци и задачи...
О, не!... Дано е зрителна измама!...
Баща ти, ето го, насреща крачи!...
Изсулвам се край тебе и се сливам
с тълпата ранобудна, многолика.
Да бягам, вярно, хич не ми отива,
но знам добре де стяга го чепика!
Задъхана, сияеща, красива,
със серия целувки го посрещаш,
зад рамото му, като се прикриваш,
„ушички” правиш, смигваш ми насреща!
Папá, омаломощен до грам, напълно,
от обич бащинска съвсем размазан,
припряно бърка във портфейла пълен
и с няколко банкноти те ”наказва”....
След малко пак сме двама и щастливи...
Финансово на сигурна сме почва.
Бе, кой сега на даскалото ще отива?
Я, виж какъв чудесен ден започва!...
© Роберт All rights reserved.
