Във детството се връщам босонога,
и спомените се редят.
С любов и радост светла, разпиляна,
те времето ще украсят.
А вечерта е толкова красива,
щурците пеят в късен час,
нощта е тайнствена и мълчалива,
в сърцето си я нося аз.
И образи далечни и любими
докосват моята душа,
и аз във приказния свят по детски
със щастие ще ги даря.
Ще ги запазя дълго, дълго в мене,
прекрасни като любовта,
не може никой, никой да ги вземе,
донесли са ми красота.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени