15.07.2022 г., 7:30

Назад във времето

385 1 3

    

       Назад във времето

 

Във детството се връщам босонога,

и спомените се редят.

С любов и радост светла, разпиляна,

те времето ще украсят.

 

А вечерта е толкова красива,

щурците пеят в късен час,

нощта е тайнствена и мълчалива,

в сърцето си я нося аз.

 

И образи далечни и любими

докосват моята душа,

и аз във приказния свят по детски

със щастие ще ги даря.

 

Ще ги запазя дълго, дълго в мене,

прекрасни като любовта,

не може никой, никой да ги вземе,

донесли са ми красота.

 

                Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...