Jul 15, 2022, 7:30 AM

Назад във времето

  Poetry
383 1 3

    

       Назад във времето

 

Във детството се връщам босонога,

и спомените се редят.

С любов и радост светла, разпиляна,

те времето ще украсят.

 

А вечерта е толкова красива,

щурците пеят в късен час,

нощта е тайнствена и мълчалива,

в сърцето си я нося аз.

 

И образи далечни и любими

докосват моята душа,

и аз във приказния свят по детски

със щастие ще ги даря.

 

Ще ги запазя дълго, дълго в мене,

прекрасни като любовта,

не може никой, никой да ги вземе,

донесли са ми красота.

 

                Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...