20.10.2024 г., 19:08 ч.

Назад във времето 

  Поезия » Свободен стих
91 0 1

                                                      на предците
                   
От бездната на вековете
до мен достига този зов.
С нестройни гласове
шептите в хор.

 

Когато път не виждам;
няма във мрака капка
светлина с душите ви
се свързвам...

 

Вяра във мен покълва.
Небеса върху ми да се
срутят няма опасност
знам, докато в мен

 

живеете и аз – чрез вас.

Времето отдалечава ви
от мене все повече,
и повече. Но душите ни

 

ще са навеки слети!

Благодарна съм ви,
че ви е имало на този
свят, макар отдавна.

 

И аз ще се превърна
във стъпало,
попило стъпките
на дъщеря ми...

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??