Назад във времето
на предците
От бездната на вековете
до мен достига този зов.
С нестройни гласове
шептите в хор.
Когато път не виждам;
няма във мрака капка
светлина с душите ви
се свързвам...
Вяра във мен покълва.
Небеса върху ми да се
срутят няма опасност
знам, докато в мен
живеете и аз – чрез вас.
Времето отдалечава ви
от мене все повече,
и повече. Но душите ни
ще са навеки слети!
Благодарна съм ви,
че ви е имало на този
свят, макар отдавна.
И аз ще се превърна
във стъпало,
попило стъпките
на дъщеря ми...
© Радослава Антонова All rights reserved.
