Наздравиците свършиха
Не ме търси по старите бистра,
онази пролет няма да се върне
със късата клоширана пола
и перли разпилени на разсъмване.
Не ме търси сред весели сърца,
наздравиците свършиха пред мене,
надеждите са с махмурлук сега,
измъчват ги измислени мигрени.
От шепота на жълтите листа
дочух, че лятото било греховно,
че стриптийзьорка е била нощта,
раздавала го дръзко и фриволно.
Изгубена във синята мъгла,
разбрах, че няма да те срещна вече,
през есента не стават чудеса,
а Коледата още е далече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
