Не
Разголени души
в стихията на вятъра -
понасям се,
в очите прииждат сълзи,
огнена топка в мене загнездена.
Слънцето пари ли!?
Не!?
В мене гори!
Във мъглата вървя босонога
и не търся разковниче.
Загубих се, намерих се,
а мъглата вече вдигна се,
дъжд заваля...
само стъпките мои останаха
по пясъка, гол от очакване.
в стихията на вятъра -
понасям се,
в очите прииждат сълзи,
огнена топка в мене загнездена.
Слънцето пари ли!?
Не!?
В мене гори!
Във мъглата вървя босонога
и не търся разковниче.
Загубих се, намерих се,
а мъглата вече вдигна се,
дъжд заваля...
само стъпките мои останаха
по пясъка, гол от очакване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
