Не
Разголени души
в стихията на вятъра -
понасям се,
в очите прииждат сълзи,
огнена топка в мене загнездена.
Слънцето пари ли!?
Не!?
В мене гори!
Във мъглата вървя босонога
и не търся разковниче.
Загубих се, намерих се,
а мъглата вече вдигна се,
дъжд заваля...
само стъпките мои останаха
по пясъка, гол от очакване.
в стихията на вятъра -
понасям се,
в очите прииждат сълзи,
огнена топка в мене загнездена.
Слънцето пари ли!?
Не!?
В мене гори!
Във мъглата вървя босонога
и не търся разковниче.
Загубих се, намерих се,
а мъглата вече вдигна се,
дъжд заваля...
само стъпките мои останаха
по пясъка, гол от очакване.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радка Иванова Все права защищены
