15 июн. 2007 г., 12:20

Не 

  Поэзия
465 0 5
Разголени души
в стихията на вятъра -
понасям се,
в очите прииждат сълзи,
огнена топка в мене загнездена.
Слънцето пари ли!?
Не!?
В мене гори!
Във мъглата вървя босонога
и не търся разковниче.
Загубих се, намерих се,
а мъглата вече вдигна се,
дъжд заваля...
само стъпките мои останаха
по пясъка, гол от очакване.

© Радка Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??