raccing (Радка Иванова) raccing (Радка Иванова)
2 153
Jun 15, 2007, 12:20 PM

Не

  Poetry
583 0 5
Разголени души
в стихията на вятъра -
понасям се,
в очите прииждат сълзи,
огнена топка в мене загнездена.
Слънцето пари ли!?
Не!?
В мене гори!
Във мъглата вървя босонога
и не търся разковниче.
Загубих се, намерих се,
а мъглата вече вдигна се,
дъжд заваля...
само стъпките мои останаха
по пясъка, гол от очакване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0