15 jun 2007, 12:20

Не 

  Poesía
457 0 5
Разголени души
в стихията на вятъра -
понасям се,
в очите прииждат сълзи,
огнена топка в мене загнездена.
Слънцето пари ли!?
Не!?
В мене гори!
Във мъглата вървя босонога
и не търся разковниче.
Загубих се, намерих се,
а мъглата вече вдигна се,
дъжд заваля...
само стъпките мои останаха
по пясъка, гол от очакване.

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??