Не
Не давай надежда, която ще вземеш.
Не давай добро, щом ти ще отнемеш.
Пусни ми ръката, щом пак съм сама.
Във сълзи се дави пак мойта душа.
Не вдъхвай ми вяра, щом няма за теб.
Не давай ми сила, и ти си човек.
Не трий ми очите, обляни в сълзи.
Не гледай мечите във моите гърди.
Не давай ми обич, щом ти си студен.
Не гледай унило, не гледай във мен.
Не искай опора - аз падам сега.
Не трябват ми хора, не искам душа.
Не дръж ми ръката - не ще задържиш,
в сълзи пак облята, дъха ми държиш,
но аз падам във нищото, без да спра...
По дяволите, така ли трябва да умра?
Не давай добро, щом ти ще отнемеш.
Пусни ми ръката, щом пак съм сама.
Във сълзи се дави пак мойта душа.
Не вдъхвай ми вяра, щом няма за теб.
Не давай ми сила, и ти си човек.
Не трий ми очите, обляни в сълзи.
Не гледай мечите във моите гърди.
Не давай ми обич, щом ти си студен.
Не гледай унило, не гледай във мен.
Не искай опора - аз падам сега.
Не трябват ми хора, не искам душа.
Не дръж ми ръката - не ще задържиш,
в сълзи пак облята, дъха ми държиш,
но аз падам във нищото, без да спра...
По дяволите, така ли трябва да умра?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
