21.04.2023 г., 10:03

Не-бесен кален-дар

556 0 2

От цветния копнеж по есен

до зимния копнеж по сняг

е само крачка – по небесен

и в облаци изгубен бряг.

 

Нахлува музиката първо,

след нея нижат се слова –

по петолиния навървен

конец звездист – без канава.

 

След студ в Ню Йорк, Париж, Виена

прецапвам бързо пролетта

и спирам в прашната Равена –

от дъжд на вятър – с младостта.

 

https://www.youtube.com/watch?v=8-ZpH787kik

https://www.youtube.com/watch?v=MJrip9EPrVQ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...