От цветния копнеж по есен
до зимния копнеж по сняг
е само крачка – по небесен
и в облаци изгубен бряг.
Нахлува музиката първо,
след нея нижат се слова –
по петолиния навървен
конец звездист – без канава.
След студ в Ню Йорк, Париж, Виена
прецапвам бързо пролетта
и спирам в прашната Равена –
от дъжд на вятър – с младостта.
https://www.youtube.com/watch?v=8-ZpH787kik
https://www.youtube.com/watch?v=MJrip9EPrVQ
© Мария Димитрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
