От цветния копнеж по есен
до зимния копнеж по сняг
е само крачка – по небесен
и в облаци изгубен бряг.
Нахлува музиката първо,
след нея нижат се слова –
по петолиния навървен
конец звездист – без канава.
След студ в Ню Йорк, Париж, Виена
прецапвам бързо пролетта
и спирам в прашната Равена –
от дъжд на вятър – с младостта.
https://www.youtube.com/watch?v=8-ZpH787kik
https://www.youtube.com/watch?v=MJrip9EPrVQ
© Мария Димитрова All rights reserved.