Не беше дъжд.
То бяха стъпки на
една жена, която е далеко.
По хлъзгавата хладна светлина,
по мокри листи, покриви, пътеки,
отмина като облак - чист и бял.
Недейте хич поглежда към небето!
Тя търси мене.
Тя не ме видя!
Една жена, която е далеко.
© Райчо Русев Всички права запазени