20.01.2016 г., 20:58

Не беше ли

544 0 0

Не беше ли, когато там бях аз?
И не видя ли тази тъмна стая
на счупени крила и страх
и грешките преди да ги позная,

 

пространството на всичко и на нищо.
Там аз ли бях момичето - не знам.
Не вярвам в сили, нито във всевишни,
но тъмното ми беше храм

 

и болката, в известен смисъл, ад.
Ако назад във времето погледна -
тогава никой не разбра,
защо ли слънцето не светна,

 

когато имах нужда от това.
Приятел ли си...всъщност -не.
Приятелите са, когато сме деца,
наивната невинност на дете,

 

която след известно време се изтрива.
Какво сега, щом пак ми става тъмно?
Дали за всичкото ще имам сили,
завързани ръце, безмълвна

 

пред всички силуети стари, нови.
Едно в сърцето, друго на уста.
И болката дълбае си и рови.
Не си бил там, когато там бях аз.

     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Ангелова Всички права запазени

 

 
 
 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...