Jan 20, 2016, 8:58 PM

Не беше ли

  Poetry » Other
548 0 0

Не беше ли, когато там бях аз?
И не видя ли тази тъмна стая
на счупени крила и страх
и грешките преди да ги позная,

 

пространството на всичко и на нищо.
Там аз ли бях момичето - не знам.
Не вярвам в сили, нито във всевишни,
но тъмното ми беше храм

 

и болката, в известен смисъл, ад.
Ако назад във времето погледна -
тогава никой не разбра,
защо ли слънцето не светна,

 

когато имах нужда от това.
Приятел ли си...всъщност -не.
Приятелите са, когато сме деца,
наивната невинност на дете,

 

която след известно време се изтрива.
Какво сега, щом пак ми става тъмно?
Дали за всичкото ще имам сили,
завързани ръце, безмълвна

 

пред всички силуети стари, нови.
Едно в сърцето, друго на уста.
И болката дълбае си и рови.
Не си бил там, когато там бях аз.

     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Ангелова All rights reserved.

 

 
 
 

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....