Не би могъл
Докосна ме, преди да осъзная,
че счупеното ще боли.
Но вече съм, как казваше оная,
жената, струпала безброй беди...
Как в мен се сблъскаха притворно
и ужасът, и сивостта
и тръпна пак безотговорно -
с очи, загледани в сластта.
Не би могъл докрай да опознаеш
първичността на моята мечта,
но, ако искаш, ще признаеш
как в нея ти докрай изтля.
Недей, не ми припомняй с болка
как, тръпнещи, горещите ръце
обвиха ме и, не навреме, колко
опитахме да съхраним сърце
двумерно и докрай сплотено
и в ударите бе едно,
и сякаш в чудото спасено
отекваше в нощта... дано
в безкрайно светлите пространства
да дръзне да се прероди
духът, призван из век да странства,
привлечен от очите ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
