Не би могъл
Докосна ме, преди да осъзная,
че счупеното ще боли.
Но вече съм, как казваше оная,
жената, струпала безброй беди...
Как в мен се сблъскаха притворно
и ужасът, и сивостта
и тръпна пак безотговорно -
с очи, загледани в сластта.
Не би могъл докрай да опознаеш
първичността на моята мечта,
но, ако искаш, ще признаеш
как в нея ти докрай изтля.
Недей, не ми припомняй с болка
как, тръпнещи, горещите ръце
обвиха ме и, не навреме, колко
опитахме да съхраним сърце
двумерно и докрай сплотено
и в ударите бе едно,
и сякаш в чудото спасено
отекваше в нощта... дано
в безкрайно светлите пространства
да дръзне да се прероди
духът, призван из век да странства,
привлечен от очите ми!
© Мери Попинз All rights reserved.
