Не боли от раздялата
аз шепот без да искам долових
едно "дете" четеше "лична драма"
и си цитираше великолепен стих.
Разказваше се там за някаква раздяла
и колко е боляло от това,
разказваше момичето за болката,
изпепелила нежната душа.
...
Но друго мисля аз - не боли от раздялата!
Боли от мисълта че ще останеш сам,
боли от спомените и от преживяното,
боли от всичко случило се "там".
Боли от ръцете които се стискат последно,
боли от думите: "до тук"
боли от устните, целунати за сбогом,
боли от мисълта, че ще целуват друг!
Боли от очите казващи сбогом,
боли от всичко, което е било,
от миналото, от мечтите
и от съцето - без вина останало само.
От това боли, но не и от нея
раздялата е нищо, тя е само миг,
боли, защото няма кой да те прегърне
и няма кой да чуе твоя вик.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Келорска Всички права запазени