Не болят нацелувани рани
Шепа точици само, хвърляй злото през рамо!
Многоточие лесно се пише.
Сред житейската драма, този свят е за двама,
а такъв е и планът Всевишен.
И в реалност горчива, сякаш днес си отива
любовта. Ти на танц покани я.
Припомни ѝ в очите нежен порив, че скрит е –
между длани на двама – магия.
И ще тръгнат телата по пътека позната...
Зад пердето светът ще остане.
Многоточия впити, ще запалят звездите,
Не болят нацелувани рани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
