Не бях мъдрец във Българското Слово
НЕ БЯХ МЪДРЕЦ ВЪВ БЪЛГАРСКОТО СЛОВО
… успях ли на света да се разкажа
в несръчните си стихчета? – не знам.
Скиторех цял живот самин по плажа –
и измълчах се в тромавия ямб.
В хореи, амфибрахии, в дактили
разхвърлях се – ужасен дрипльо, с кеф.
Солист във хор от птичи ескадрили,
до днес тъй не спечелих пукнат лев.
Приседнах и с паничката пред храма –
дано да падне в нея някой грош.
И питаше ме всяка вечер мама:
– Наистина ли си такъв сархош?
И – седнех ли на кривата си пейка,
за мене си напушваше ме смях –
от мен животът нейде си офейка,
живях ли го? – така и не разбрах.
През всичките комедии и трагедии,
преминали през моя сбъркан ум,
в свещените ни „Аз-Буки“ и „Веди“
вървях по светлия Господен друм.
Във простичкия мой човешки говор
Бог ви нашепва моя благослов! –
не бях Мъдрец във Българското слово,
но то ми даде вашата Любов.
28 февруарий 2024 г.
гр. Варна, 20, 55 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
