29.02.2024 г., 11:15 ч.

Не бях мъдрец във Българското Слово 

  Поезия
138 2 3

НЕ БЯХ МЪДРЕЦ ВЪВ БЪЛГАРСКОТО СЛОВО


… успях ли на света да се разкажа
в несръчните си стихчета? – не знам.
Скиторех цял живот самин по плажа –
и измълчах се в тромавия ямб.

В хореи, амфибрахии, в дактили
разхвърлях се – ужасен дрипльо, с кеф.
Солист във хор от птичи ескадрили,
до днес тъй не спечелих пукнат лев.

Приседнах и с паничката пред храма –
дано да падне в нея някой грош.
И питаше ме всяка вечер мама:
– Наистина ли си такъв сархош?

И – седнех ли на кривата си пейка,
за мене си напушваше ме смях –
от мен животът нейде си офейка,
живях ли го? – така и не разбрах.

През всичките комедии и трагедии,
преминали през моя сбъркан ум,
в свещените ни „Аз-Буки“ и „Веди“
вървях по светлия Господен друм.

Във простичкия мой човешки говор
Бог ви нашепва моя благослов! –
не бях Мъдрец във Българското слово,
но то ми даде вашата Любов.

28 февруарий 2024 г.
гр. Варна, 20, 55 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Както обикновено, прекрасна поезия чета от Валери Станков... Няма да казвам, че поставих петте звезди... То е ясно.
  • Прекрасен стих, Валери.
    Докосваш душата със словото си, признавам.
    Поздравявам те.
  • В хореи, амфибрахии, в дактили
    разхвърлях се – ужасен дрипльо, с кеф.
    Солист във хор от птичи ескадрили,
    до днес тъй не спечелих пукнат лев.
Предложения
: ??:??