Не бях виждала звезда
от месеци, години може би...
И сега в небето съм сама
и теб те няма дори...
Сега си спомних аз за теб,
как липсват ми прегръдките-сълзи...
Мираж си ти, а аз съм кубче лед,
от твоите сълзи да ме боли!
Сега си спомних за пореден път
молбите, спомените, твоите ръце...
Сега без теб съм и светът
ми е в твоето сърце!
© Надя Стоянова Всички права запазени