29.05.2019 г., 15:55

Не бързай

614 2 8

                          Защо изричаш сбогом...рано е...

                                          Не бързай!

                   Не сме си казали онези мънички неща.

           Не сме усетили усмивките на ветрове застинали.

                Не сме се гмурнали в най-бурната вълна.

                 Не сме се любили във нощи недочакани.

                              Копнеж е нашата любов.

                                          Не бързай!

                          Налей ми чаша с още спомени.

                       С целувки ме побърквай тази нощ.

                        И след това рани във мен детето,

                          наивно вярвало във верността.

                     Със страшна сила разруши мечтите,

                           че вечна може да е любовта.

 

                           Да ме боли...  Да ме изгаря...

                              Да мога да забравя теб...

                              Ала и в болката не мога.

                                  Изрече сбогом...

                                        Късно е!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....