30.03.2025 г., 17:30

Не бързайте

319 0 0

Всички сме много начетени, 

надарени с прозрения,
въпреки скромните знания,
изправени пред всякакви мнения.
Всеки е в своята идентичност,
спретната в състояния грапави,
повече с проявления лични
любознателни и отракани.
Но, тук дерзаем в своята сянка,
уж с наченки и в служба  на другите,
а всички се оказахме на "седянка"
в безкрайно и незряло умуване.
На раздумки богати, философски щастливи,
черпим своите истини, от животи различни.
Повтаряме преиначените мъдрости
като говорещи папагали,
нито усетили, нито докоснали,
с една дума, не преживяли.

Животът е миг, внезапен и кратък... прощавайте бързо и продължете нататък... обичайте искрено с любов всеотдайна... нокаутирайте егото с вяра безкрайна... не бързайте, лекичко, с дух и копнеж... дарявайте грижа, дарявайте жест... животът е миг, подарък вселенски, сред вечности къс през опит с грешки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...