бялатишина
141 124
10.10.2018 г., 21:00 ч.

Не чакам 

  Поезия » Любовна
585 3 3

Отиваш си? Аз си отивам.
Обръщаш се? Аз се обръщам.
Наказваш ме? Аз го избирам.
Къде си ти? Аз съм си вкъщи.

 

Не знаеше? Вече не чакам.
Не искаше? Няма да питам.
Каквото и вече да "трябва",
отказвам се да опитвам.

 

Студено ли е? Ще се справя.
Боли ли? Нали ще премине.
Напускаш ме? Аз се прощавам.
И няма те? Мене ме има.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, много сполучлив поетичен синтаксис! Разкрива и образно внушава идеята. Вечното ни притежание е единствено Духът, препускащ в телата ни - душата. Какво не губим никога? Харесах!
  • Интересен похват, харесва ми
  • Кратко, но с много болка!
Предложения
: ??:??