Не, че ме е страх, че ще си идеш
Не, че ме е страх, че ще си идеш
Не, че ме е страх, че ще си идеш.
Свикнала съм май да си до мене.
Сълзите ми искаш да изтриеш?
Няма нужда. Нужно ми е време.
Глезиш ме? Недей. Ранена птица
вътре в мен умира и възкръсва.
На сърцето нежната корица
с нокти зли Съдбата изпокъса.
Ето ме сега. Сама и гола,
с боси ходила до теб се спирам.
В капките дъждовни на пороя
губих се и дълго се намирах.
Чаках автобуси без посока.
Не с трамвай, с такси прибрах се снощи.
Пак при теб доведе ме Живота.
Искам те. Обичаш ли ме още...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
