Не, че ме е страх, че ще си идеш
Не, че ме е страх, че ще си идеш
Не, че ме е страх, че ще си идеш.
Свикнала съм май да си до мене.
Сълзите ми искаш да изтриеш?
Няма нужда. Нужно ми е време.
Глезиш ме? Недей. Ранена птица
вътре в мен умира и възкръсва.
На сърцето нежната корица
с нокти зли Съдбата изпокъса.
Ето ме сега. Сама и гола,
с боси ходила до теб се спирам.
В капките дъждовни на пороя
губих се и дълго се намирах.
Чаках автобуси без посока.
Не с трамвай, с такси прибрах се снощи.
Пак при теб доведе ме Живота.
Искам те. Обичаш ли ме още...?
© Яна All rights reserved.
